Булевард проф. Цветан Лазаров“, София – пек, преди минути някой решава,

Булевард „ проф. Цветан Лазаров “, София – зной, преди минути някой взема решение, че разпоредбите са скучни детайлности. Таксиметров водач без забележима причина завива внезапно надясно, като че ли от дълго време чака да „ цъфне “ в нечия предна ризница. И го прави.

Благодарение на видеорегистратора в колата на потърпевшия виждаме цялата „ каскада “ кадър по кадър: таксито си кара умерено, след което – хоп! – завой без мигач, без логичност, без грам мисъл, че зад теб също има хора, фамилии, животи.

От тази преживелица обаче остава огромният въпрос: кой в действителност ни вози? Докога ще поносим „ водачи “, които се държат като на картинг писта? Колко още такива „ прави “ ще бъдат маркирани със строшени фарове и разрушени нерви?

Таксито би трябвало да е знак на сигурност – качваш се и се прибираш жив и здрав, нали? Или към този момент е просто жълта капсула на съветска рулетка?

Тази история е дребна, само че крещи мощно: дано пожелаваме надзор, дано подаваме сигнали, дано не мълчим. Защото този завой може на следващия ден да е против детската количка на тротоара.